НАРА - раждането на японската култура

Будизмът е влиза в древна Япония като подарък от корейския крал на Пекче (Paekche) за управляващия император Кинмей (Kinmei). Освен въвеждането на китайската азбука , която също достига до Япония посредством Корея, новото учение се разпространява из страната с изграждането на първия храм по време на управлението на императрица Суико (Suiko). Следвайки падението на съюза между Източна Корея и Япония и веднага след великата реформа Тайка (Taika) от 645 г., дворът на Ямато е реструктуриран с бюрократичен и административен апарат, заимстван от китайския управленски модел. Златната ера на будисткото изкуство започва с големи обществени инвестиции. С такова наследство Нара, в сравнение с класическата японска архитектура на следващата имперска столица Киото, днес е в състояние да представи на своите посетители уникалната визия на една ера, оформена от промяната, когато будизмът е все още нов и неговите експресивни форми се все още в началния етап на развитие. В Нара мистицизмът и реализмът се сливат по хармоничен и оригиналин начин. Фантастични творения са смесени с прецизната мощ на наблюдението и силно развитото чувство за форма. Най-древният запазен храм в Япония – Horyu-ji (Храмът на върховния закон) с неговата монументална главна зала (Kondo), най-голямата дървена сграда в света, е доказателство за жизнеността, отминалото величие и богатство на древния град. Японската естетика е едновременно философия и начин на живот. Изкуството е присъща част на ежедневието в много по-голяма степен, отколкото в западната култура. В Япония изкуството е себеизраз на общността, а връзката с традицията има основна роля. С цел възраждане на една стара музикална традиця в нова, свежа интерпретация, група млади музиканти идват заедно в Нара през 1993 г. и наричат себе си Ямато – барабанистите от Япония.